Крепежни елементи – всичко, което трябва да знаете за тях

5

Изобилието от качествени крепежни елементи предлагани на пазара наистина е огромно и избора става все по труден, особено ако си начинаещ майстор или нямаш и ни най-малка представа относно различните видове крепежи и от материали, които са направени. За да ви помогнем с избора, заедно със специалистите в търговията с крепежни елементи KAM-04 сме подготвили за вас едно кратко ръководство.

 

1. Видове крепежни елементи.

Формите и размерите се определят по съществуващ стандарт /ISO, DIN, БДС и др/. Ако няма такъв стандарт, се използва чертеж или пълното наименование.

2. Видове материали.

Основно крепежните елементи биват изработвани от качествени материали като:

  • Неръждаема стомана, която се разделя главно на два типа:
    • Тип А2 /тип 304/ се използва за вода и др. неагресивни среди. От всички неръждаеми стомани, тази е най-широко използвана и универсална при крепежните елементи.
    • Тип А4 / тип 316/ се използва за солена вода, слаби киселини и основи, и други агресивни среди. Този вид неръждаема стомана е аустенитна. В състава си съдържаща молибден и е на второ място по използваемост сплав след тип 304.
  • Найлон и тефлон спадат към другите видове материали, които намират приложение в случаи на необходимост от електрическа изолация или висока устойчивост на корозия.
  • Стомана – това е най-приложимия и масово използван материал.

 

3. Видове покрития.

Поцинковането е стандартния тип покритие при крепежните елементи, осигуряващо защита от корозия. Това е технологичен процес на нанасяне на тънко цинково покритие със средна дебелина 4μ - 6 μm върху стоманени елементи и се нарича още галванизация. Предотвратяването на корозията на основния материал, е главната цел на поцинковането. Цинкът образува плътно покритие, изолиращо стоманата от действието на външни корозивни агенти и е устойчив на корозия.

 

Друг тип цинково покритие е т. нар. горещо поцинковане /HDG/, което осигурява много по- дълготрайна и надеждна защита от корозия, а средната му дебелина е 60μ - 80 μm.

При необходимост от специални изисквания., се осигуряват и други видове покрития.

 

4. Клас на якост.

Механичното напрежение, при чието надхвърляне се приема, че съответното тяло се разрушава, се нарича якост. Тя може да се измери с помощта на натиск, на опън, на срязване и други, в зависимост от вида на напрежението. Паскал (Pa) e единицата за напрежение, с която се измерва якостта.

Дефинират се две стойности на якостта на опън при материалите с изявена площадка на провлачане  - граница на провлачане, над която настъпват значителни пластични деформации, и граница на скъсване, при която настъпва пълно разрушение.

Означенията за най-масово използваните стомани за производство на винтове, се определят от стандарта ISO 898. Няколко класа стомани се определят от него. Така например се приема, че материалът на болта е от най-ниския клас, ако липсва означение за класа. Например, при болтовете с шестостенна глава, класът е означен на самата глава.

Прието е когато се изписват класовете на якост да се означават с две числа, разделени с точка между тях.

Номиналната якост на опън /ЯО/ в мегапаскали, разделена на 100 / ЯО:100 /, е числото преди точката, а десеткратната стойност на отношението на границата на провлачане /ГП/ към якостта на опън / ГП:ЯОх10 /, е числото след точката. Стойностите на ЯО и ГП при най-масовите класове, са посочени в таблицата по-долу. Високоякостни са болтовете с клас 8.8 и по-висок.

 

ПРИМЕР за болт с означение 5.8:

  • Тази стойност, маркирана върху болта, е пресметната по следния начин: за първата цифра 520:100=5 , за втората цифра 420:520х10=8
  • Стойностите на ЯО и ГП в мегапаскали, спрямо означението на болта, могат да се пресметнат чрез обратната формула ЯО = 5х100 = 500 MPa
  • ГП = 8:10х500 = 400 MPa 

 

Означения и характеристики на стоманени болтове, според ISO 898

 

Означение

4.8

5.8

8.8

10.9

 

 

Клас

Клас 4.8

Клас 5.8

Клас 8.8
(диаметър до 16 mm)

Клас 8.8
(диаметър над 16 mm)

Клас 10.9

Клас 12.9

Минимална граница на провлачане, MPa

340 MPa

420 MPa

640 MPa

660 MPa

940 MPa

1100 MPa

Минимална якост на опън, MPa

420 MPa

520 MPa

800 MPa

830 MPa

1040 MPa

1220 MPa

 

 

5. Резба.

Ръбът с формата на винтова линия, частично или изцяло нарязана по тялото на болта, се нарича резба. Болтовете могат да се затягат с въртене по посока на часовниковата стрелка или в обратната посока, в зависимост от формата на винтовата линия. Дясната резба, която е най-широко разпространена, е описана в първия случай. А винтове с лява резба, описани във втория, се използват по изключение. Когато винтът е подложен на сили, въртящи го в посока, обратна на тази на часовниковата стрелка, при динамично натоварени детайли, кухи тънкостенни детайли и в уредостроенето за фино регулиране на основното положение на детайла, е пример за такъв случай.

Въпреки, че не е отразено на чертежа, преобладават резбите с дясна винтова линия. С буквите LH (например M 20LH), се означава нуждата от ляво направление на резбата.

Стъпка се нарича разстоянието между два съседни ръба в профила на резбата. НОРМАЛНА и СИТНА е основното разделение на стъпките, според големината им.

 

Всички размери се измерват и записват в милиметри при метричните резби.

 

диаметър /M/

M2

M3

M4

M5

M6

M7

M8

M10

M12

нормална стъпка /mm/

0.4

0.5

0.7

0.8

1

1

1.25

1.5

1.75

ситна стъпка /mm/

 

 

 

 

 

 

1

1.25 / 1

1.5 / 1.25

 

диаметър /M/

M14

M16

M18

M20

M22

M24

M27

M30

M33

нормална стъпка /mm/

2

2

2.5

2.5

2.5

3

3

3.5

3.5

ситна стъпка /mm/

1.5

1.5

2 / 1.5

2 / 1.5

2 / 1.5

2

2

2

2

 

Категория: